Без Христос човек затъва в пороци и нещастие | Блез ПАСКАЛ за вярата си в Бог
Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, публикациите и писмата на едни от най-авторитетните международни учени и създатели. Тази богата информация е събирана в продължение на 11 години от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и посредством персоналната преписка на създателя Тихомир Димитров с учени-нобелисти.
Блез ПАСКАЛ (1623-1662) – физик, математик и откривател, създател на хидродинамиката и хидростатиката, основател на теорията на вероятностите. На 13-годишна възраст Блез Паскал, без ничия помощ, открива първите 32 теореми на Евклидовата геометрия. На 16-годишна възраст той потвърждава една от главните теореми на проективната геометрия – така наречен “теорема на Паскал ”. На 18-годишна възраст изобретява първия дигитален калкулатор; след още няколко години потвърждава съществуването на атмосферното налягане и изобретява барометъра. Паскал умира на 39 години.
(Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist)
1. В своята забележителна книга “Мисли ” Паскал написа: “Хората презират религията, ненавиждат я, даже в случай че тя почива на истината. За да се борим против това, би трябвало на първо време да покажем, че религията напълно не опонира на разсъдъка, че тя заслужава почитание, и да изтъкнем с какво тя го е заслужила. Трябва да покажем, че религията е почтена за обич, та най-малко на положителните хора да се прииска тя да дава отговор на истината; и чак след това би трябвало да стартираме да потвърждаваме нейната правота. Религията е почтена за почитание, тъй като познава същинската същина на индивида, и е почтена за обич, тъй като му дава обещание същинско благополучие. Нека се отнасяме със страдание по отношение на невярващите. Те така и така са нещастни, щом не имат вяра. Не би трябвало да ги хулим. Нека най-малко да научат каква е религията, против която се борят, преди да я атакуват. ”
(PASCAL 1910, № 187-189)
2. “Ние познаваме Бога само посредством Иисус Христос. Без този медиатор всяко другарство с Бога ни е отнето; посредством Христос опознаваме Бога. Всички, които са претендирали, че познават Бога, и са доказвали съществуването Му без Иисус Христос, са си служили с неубедителни доводи. Но с цел да потвърдим Божествеността на Христос, ние разполагаме с библейските пророчества, които са солидни и осезаеми доказателства. И защото тези пророчества са се сбъднали в живота на Христос и истинността им е доказана, те са вън от всяко подозрение и потвърждават Божествеността на Христос. Следователно в Него и посредством Него ние познаваме Бога. ”
(PASCAL 1910, № 547)
3. “Единствено посредством Иисус Христос познаваме освен Бога, само че и себе си. Само посредством Иисус Христос познаваме живота и гибелта. Извън Него не знаем какво съставляват животът, гибелта и Бог, не знаем и какво представляваме самите ние. Без Евангелието, отдадено извънредно на Иисус Христос, ние не знаем нищо и виждаме единствено мрак и безпорядък в природата на Бога и в личната си природа. ”
(PASCAL 1910, № 548)
4. “Иисус Христос е Бог, до Когото се приближаваме без горделивост и пред Когото се смиряваме без обезсърчение. ”
(PASCAL 1910, № 528)
5. “Без Иисус Христос човек затъва в пороци и злощастие. Чрез Него индивидът се освобождава от пороците и отчаянието. В Иисус Христос е цялата наша добродетел и цялото наше благополучие. Извън Него има единствено безнравственост, заблуди, мрак, гибел и обезсърчение. ”
(PASCAL 1910, № 546; виж Паскал 1987)
6. “Познаването на Бога, без осъзнаването на личната ни беднотия, поражда горделивост. Осъзнаването на личната ни беднотия, без познаването на Бога, поражда обезсърчение. Познаването на Иисус Христос сдобрява тези две крайности, тъй като посредством Него научаваме и за Бога, и за нашата беднотия. ”
(PASCAL 1910, № 527)
7. “Странна е Християнската вяра. Тя повелява на индивида да осъзнае, че е циничен и даже непоносим, и в същото време му повелява да се стреми да стане сходен на Бога. Ако пренебрегнем една от тези две повели, тогава възвисяването на индивида до Бога би трансформирало индивида в едно извънредно суетно и високомерно създание, а принизяването му би го трансформирало в едно извънредно презряно създание. ”
(PASCAL 1910, № 537)
От “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, РИА “Спектра ”, Варна
Изображения: Wikimedia Commons
